Марката и новите пазари са шансът за фирмите на ишлеме да оцелеят
Марката и новите пазари са шансът за фирмите на ишлеме да оцелеят
Елена Митова собственик на фирма "Екоела"
За да се направи обаче такова промишлено производство, е необходимо сериозно оборудване. Съвет на приятели и партньори я насочва към Северна Италия, откъдето предприятието изкупува всичките машини на затворила местна фабрика. Съвсем скоро фирмата ще се премести в нова сграда. Начинанието ще стане факт благодарение на отпуснат инвестиционен кредит в размер на 250 хил. лв. от Хеброс банк.
Г-жо Митова, факт е, че много голяма част от шивашкото производство у нас се изнася в чужбина. По данни на Националния статистически институт то е на път на достигне туризма в експортната листа на страната. Коя е причината за това?
- Не зная дали за добро или зло, но в момента шивашкото производство осигурява почти 1/3 от износа на страната. Аз реших да се занимавам с текстил, не защото другите го правят. Имам дългогодишен опит в това отношение - аз съм дипломиран търговец.
За съжаление, над 95% от текстилната индустрия у нас работи на ишлеме. Това означава, че чуждата фирма възлага поръчката и доставя всички необходими материали за изработването на изделието, тя е тази, която разработва модела. След това тя е тази, която го продава със собствена марка. Ролята на българските предприятия е сведена само до това да ушие дрехата и да ръководи успешно целия процес до края.
Ишлемето е продажба на минута изработено време. Затова не твърдя, че ние правим конфекция или трикотаж за износ, защото не изнасяме под собствена марка. Клиентите, които получават стоката, не са наши. Тук се крие и опасността за този вид бизнес, ако утре тази минута струва по-евтино някъде другаде по света, - ще бъдем пренебрегнати.
От друга страна работата храни много семейства в България, дава заетост на жени, които едва ли могат да се реализират на друго място в този момент. Целта на почти всички български предприятия в бранша е да работят евтино и качествено. В последните 40 години в Европа се наблюдава тенденция големите фирми в производствата да дават поръчки в страни с най-ниско платена работна ръка. Първоначално това е била Гърция, Португалия, Испания, сега са актуални България и Румъния.
Какво очаквате тогава да се случи след 2007 г., когато ще влезем в Европейския съюз и жизненият стандарт би трябвало да се повиши?
- Преди 2007 г. има още една важна година за работещите в бранша, която всички ще усетят - 2005 г. Тогава ще паднат ред ограничения за внос на китайски стоки в Европейския съюз. Това, което може да спаси тези три-четири хиляди предприятия като нашето, е, че все пак ние можем да произвеждаме висококачествени модели в малки серии, което като цяло е добре за шевната ни индустрия.
Българският пазар, за съжаление, отдавна е загубен за нашите фирми. Има и фирми, които работят в някаква степен за вътрешния пазар, но обикновено те поддържат мрежа от магазини и имат собствена марка. Всички останали са подложени на стихията, идваща от гаражното производство, нелегалния внос и въобще не може да се говори дори и за възможност да се разработи сериозна дистрибуторска мрежа.
Отсъствието на големи търговски вериги, които да закупуват произведеното, също показва, че засега вътрешният пазар е само подпомагащ фирмите, а не основна цел. Текстилната индустрия разполага с огромни налични капацитети, но те са в сферата на ишлемето и износа.
След 2007 г. ще останат на пазара онези фирми, които успеят да се наложат и по друг начин - със собствени марки, свои магазини, както и с работа за други пазари като САЩ например. Колкото една фирма е по-гъвкава и работи професионално, толкова се увеличават и шансовете й да оцелее.
Хората във вашия бранш се оплакват, че нерег-ламентираният внос е един от основните проблеми в текстила?
- Проблемите са от различно естество, но напоследък се наблюдава тенденция много от чуждест-ранните фирми да постъпват некоректно към българските си партньори - идват, дават поръч-ките, вземат и изнасят стоката навън, без да плащат. Дори има изградени строги схеми как да бъдат "ужилени" производителите. Много предприятия се оплакват, че не са им платени сериозни суми от чужбина. Оказва се, че заради запазването на всяка цена на работниците, на капацитета се налага да се прави компромис с цената, с плащанията и да се приемат несъществуващи
рекламации. Това, което трябва да направим, е да започнем да разработваме собствени модели, да се стремим към пълен износ, т.е. да предлагаме дрехата - от създаването й до експорта.
Изпълненията на европейските изисквания, променящото се законодателство, както и фактът, че се работи с много хора, непрекъснато създава проблеми в нашия бранш. За да се избегнат са необходими закони, които да се спазват от всички. Леката промишленост всъщност не е толкова лека. Има доста нелоялна конкуренция между фирмите. Ето едни пример - "кражбата" на персонал. В крайна сметка това води до "разглезване" на работниците и липса на
достатъчно дисциплина.
Как се стигна до решението "Екоела" да кандидатства за кредит?
- Трябваше ни нова и съвременна сграда, за да модернизираме производството и да сме конкурентоспособни. В началото на 2001 г. кандидатствахме за инвестиционен кредит в една от обслужващите ни тогава банки. Разработихме проект, получихме разрешение за строеж на хале от 2 хил. кв. м за производствена база. Впоследствие при получаването на траншовете възникнаха проблеми с банката. В крайна сметка се наложи да прекратим кредита, а ние не го бяхме усвоили напълно и трябваше да започнем да го връщаме. За да се завърши строежът и да върнем парите по първия кредит, ни трябваха средства. Така стигнахме до Хеброс банк.
Там изключително бързо ни разрешиха втори инвестиционен заем за изграждането на същия обект. Сумата от 250 хил. лв. ни бе отпусната от програмата за кредитиране на малки и средни предприятия към банката. Обезпечението бе малко повече - заложихме новата сграда и парцелите към нея, както и машини. Сега вече остава съв-сем малко време, за да се довърши сградата.
Банката кредитира печелившия бизнес и затова представяните пред нея финансови отчети трябва да бъдат на ниво - те доказват начина на работа и печалбите на фирмата.
Второто нещо, което има значение, е много ясно да се обясни целта на заема и как ще се върне той. Бих посъветвала тези, които тепърва ще кандидатстват за средства, да заложат онова, което вече съществува и функционира, а не да разчитат единствено на постъпленията от новата инвестиция, както бе в нашия случай.
Хубаво е от началото на разговорите с финансовата институция да сте откровени с нея - тя може да ви помогне. И клиентът, и банката са заинтересовани по един и същи начин кредитирането да завърши успешно.
Обратно към всички новини | Печат | Изпрати на приятел
|
